Ще следвам за клошар, момчета.
Клошарят има свобода...
Той спи на мокрите павета,
но му е чиста съвестта.
Не гледа вечер новините,
не слуша радио дори,
но разговаря със звездите
и в хубави и в лоши дни.
Той щастието си, намира
в ненужният за вас, боклук.
От политика не разбира...
Кое неясно е до тук?
Дели храната си с врабците,
но злобата не го души.
Той не робува на парите.
Посреща утрото с мечти...
Благодари за добрините
понякога дори с' сълзи.
Момчета, май сте ми сърдити...
Срамът от мен ли, ви покри?
© Валентин Йорданов Все права защищены