9.05.2020 г., 9:25

Клошар

757 4 5



Ще следвам за клошар, момчета.
Клошарят има свобода...
Той спи на мокрите павета,
но му е чиста съвестта.

Не гледа вечер новините,
не слуша радио дори,
но разговаря със звездите
и в хубави и в лоши дни.

Той щастието си, намира
в ненужният за вас, боклук.
От политика не разбира...
Кое неясно е до тук?

Дели храната си с врабците,
но злобата не го души.
Той не робува на парите.
Посреща утрото с мечти...

Благодари за добрините
понякога дори с' сълзи.
Момчета, май сте ми сърдити...
Срамът от мен ли, ви покри?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чувала съм за реален днес клошар (бивш много успешен боксьор), който доброволно се отказва от живот в Америка (предложен му от негови близки хора) и до настоящия момент си остава такъв. Явно има защо! Поздравления!
  • ! Все едно мен си описал, с тая разлика, че не спя на паветата
    И като оставим шегата настрана, вижда се как те стиска за гърлото цялата суета и бездушие. Но ти имаш формулата, всъщност. А тя, както всички останали формули е само една-да полетиш. Да го направиш толкова високо, че черното да се смеси с останалите цветове и да добие формата на една великолепна импресия. Малко тъжна, малко смешна, малко недодялана и на моменти плашеща, но красива 🌸Хареса ми!
    Пп: обръщам се към теб не за друго, а защото към лирическия щеше да прозвучи нелепо
  • Блаженни нисшите по дух,тяхно е небесното царство!
  • Хубаво! Много!
  • Хареса ми много!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...