Клошар
Ще следвам за клошар, момчета.
Клошарят има свобода...
Той спи на мокрите павета,
но му е чиста съвестта.
Не гледа вечер новините,
не слуша радио дори,
но разговаря със звездите
и в хубави и в лоши дни.
Той щастието си, намира
в ненужният за вас, боклук.
От политика не разбира...
Кое неясно е до тук?
Дели храната си с врабците,
но злобата не го души.
Той не робува на парите.
Посреща утрото с мечти...
Благодари за добрините
понякога дори с' сълзи.
Момчета, май сте ми сърдити...
Срамът от мен ли, ви покри?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
