11 июл. 2007 г., 14:35

Ключ от чужда стая

1.9K 0 17

http://vbox7.com/play:05aac291

 

Отново с теб сме в стаята позната,
с ключа и наема, за месеца платен.
В горещите любовни нощи двама
до дъно пием чаши с грях разпътен.



А иначе във делника сме много прозаични
със грижите по свойте половинки и деца.
Но мигове откраднем ли, авантюристични,
дните си ще топлим с теб, безумеца.



И на площадката на скъпата ни обич,
с любов и нежност болките редим добре,
за да изтупаме от прахоляка сложен
проблеми, общите, без никой да прозре,



че чувствата така си освежаваме.
И във семействата, в собствения дом
свободата мъничка не би попречила
отдаване без ангажименти, мълчешком.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • на мен стиха ми хареса. "За". А на моралистите-те си знаят
  • Благодаря ви, мили приятели!
  • "Ромео пак поведе Жулиета
    по старите си вкаменени дири.
    В градините с премръзнали дървета
    или потайно в тесните квартири.
    ..................................
    Ах, колко дълго, дълго сме живяли
    на сцената в различните спектакли!
    Кога луминисцентните кристали
    заместиха маслинените факли?..." Фотев
  • ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ, ИЗВЪН ПОЕЗИЯТА.
    Да ползвт стая "светкавица" в някое крайпътно хотелче. Виждал съм такова по пътя за Виница. Сигурно има и други. Ще им излезе по евтино на лирическата героиня и лирическият герой
  • Много, ама много ми хареса стиха ти, Петя!
    Поздрав и прегръдка за теб!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...