11.07.2007 г., 14:35

Ключ от чужда стая

1.9K 0 17

http://vbox7.com/play:05aac291

 

Отново с теб сме в стаята позната,
с ключа и наема, за месеца платен.
В горещите любовни нощи двама
до дъно пием чаши с грях разпътен.



А иначе във делника сме много прозаични
със грижите по свойте половинки и деца.
Но мигове откраднем ли, авантюристични,
дните си ще топлим с теб, безумеца.



И на площадката на скъпата ни обич,
с любов и нежност болките редим добре,
за да изтупаме от прахоляка сложен
проблеми, общите, без никой да прозре,



че чувствата така си освежаваме.
И във семействата, в собствения дом
свободата мъничка не би попречила
отдаване без ангажименти, мълчешком.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на мен стиха ми хареса. "За". А на моралистите-те си знаят
  • Благодаря ви, мили приятели!
  • "Ромео пак поведе Жулиета
    по старите си вкаменени дири.
    В градините с премръзнали дървета
    или потайно в тесните квартири.
    ..................................
    Ах, колко дълго, дълго сме живяли
    на сцената в различните спектакли!
    Кога луминисцентните кристали
    заместиха маслинените факли?..." Фотев
  • ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ, ИЗВЪН ПОЕЗИЯТА.
    Да ползвт стая "светкавица" в някое крайпътно хотелче. Виждал съм такова по пътя за Виница. Сигурно има и други. Ще им излезе по евтино на лирическата героиня и лирическият герой
  • Много, ама много ми хареса стиха ти, Петя!
    Поздрав и прегръдка за теб!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...