7 мар. 2007 г., 17:34

Ключът е усмивката 

  Поэзия
792 0 14
        На един скъп приятел,
        който не можа да разбере...

Сякаш думите свършиха -
точка, въпрос, удивителна...
За какво са ми толкоз ненужни неща?
Малко цвете прекършиха,
като бързей преминаха
и е празно,
в следите им броди страхът.
Сред пустиня - 
пътека - умиращи спомени,
попарени кълнове,
осланени мечти,
от мълчание песен, 
светлината - зад щорите,  
тишина зад залостени здраво врати...
Уморих се да нося
все чуждите истини,
вече стигнах последната тайна врата -
ще отворя, открих -
тук ключът е усмивката
и с букет свежи думи света ще даря!

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??