Ключът е усмивката

Mar 7, 2007, 5:34 PM

Poetry

845 0 14

На един скъп приятел,
който не можа да разбере...
Сякаш думите свършиха -
точка, въпрос, удивителна...
За какво са ми толкоз ненужни неща?
Малко цвете прекършиха,
като бързей преминаха
и е празно,
в следите им броди страхът.
Сред пустиня -
пътека - умиращи спомени,
попарени кълнове, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ключът е усмивката

Want to read more?

Random works