Mar 7, 2007, 5:34 PM

Ключът е усмивката

Poetry

931 0 14

        На един скъп приятел,
        който не можа да разбере...

Сякаш думите свършиха -
точка, въпрос, удивителна...
За какво са ми толкоз ненужни неща?
Малко цвете прекършиха,
като бързей преминаха
и е празно,
в следите им броди страхът.
Сред пустиня -
пътека - умиращи спомени,
попарени кълнове,
осланени мечти,
от мълчание песен,
светлината - зад щорите,
тишина зад залостени здраво врати...
Уморих се да нося
все чуждите истини,
вече стигнах последната тайна врата -
ще отворя, открих -
тук ключът е усмивката
и с букет свежи думи света ще даря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

не трябва да си губим ключа...

никога.

поздрав за стиха!!!

2007-03-24T13:46:46+02:00
sailor1 (Морякът)

Но не всеки знае за този ключ! А още по-малко хора искат да отключват с него душата на отсрещния! Поздрави!

2007-03-20T23:41:31+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Прекрасен!!!

2007-03-08T11:53:48+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

“Най-краткият път между двама души е усмивката” – Джим Мейсън
Прекрасен стих си сътворила, Данче! Честит празник!

2007-03-08T08:37:34+02:00
Естир (Златка Петкова)

вече стигнах последната тайна врата -
ще отворя, открих -
тук ключът е усмивката
и с букет свежи думи света ще даря!

Прекрасен стих Дани!
Много ми хареса!
Поздрави!

2007-03-07T22:39:14+02:00