Ключът е усмивката
На един скъп приятел,
който не можа да разбере...
Сякаш думите свършиха -
точка, въпрос, удивителна...
За какво са ми толкоз ненужни неща?
Малко цвете прекършиха,
като бързей преминаха
и е празно,
в следите им броди страхът.
Сред пустиня -
пътека - умиращи спомени,
попарени кълнове,
осланени мечти,
от мълчание песен,
светлината - зад щорите,
тишина зад залостени здраво врати...
Уморих се да нося
все чуждите истини,
вече стигнах последната тайна врата -
ще отворя, открих -
тук ключът е усмивката
и с букет свежи думи света ще даря!
който не можа да разбере...
Сякаш думите свършиха -
точка, въпрос, удивителна...
За какво са ми толкоз ненужни неща?
Малко цвете прекършиха,
като бързей преминаха
и е празно,
в следите им броди страхът.
Сред пустиня -
пътека - умиращи спомени,
попарени кълнове,
осланени мечти,
от мълчание песен,
светлината - зад щорите,
тишина зад залостени здраво врати...
Уморих се да нося
все чуждите истини,
вече стигнах последната тайна врата -
ще отворя, открих -
тук ключът е усмивката
и с букет свежи думи света ще даря!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados
