17 сент. 2005 г., 18:58

Ключът към щастието

1.2K 0 5
Ключът към щастието,
нима съм го изгубила?
Прерових всички джобове,
и нищо не открих, 
а помня беше във очите ми.
Помня беше във ръцете ми.
Носих го в сърцето си.
Къде, кога съм го изгубила?
Щастието, което
във вените преливаше,
пулсираше в сърцето.
Мислех си, че ми е даденост
и винаги ще ми принадлежи.
Лекомислено го разпилях.
Разпъвах те на кръст
и раждах болка.
Скачах като дива котка
и драсках с остри нокти.
Преболедува ме,
крилете ти прекърших.
Сега ме гледаш тихо,
но знам, че здраво
по земята стъпваш.
Въжето поопърпано
все още ни държи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....