17.09.2005 г., 18:58

Ключът към щастието

1.2K 0 5
Ключът към щастието,
нима съм го изгубила?
Прерових всички джобове,
и нищо не открих, 
а помня беше във очите ми.
Помня беше във ръцете ми.
Носих го в сърцето си.
Къде, кога съм го изгубила?
Щастието, което
във вените преливаше,
пулсираше в сърцето.
Мислех си, че ми е даденост
и винаги ще ми принадлежи.
Лекомислено го разпилях.
Разпъвах те на кръст
и раждах болка.
Скачах като дива котка
и драсках с остри нокти.
Преболедува ме,
крилете ти прекърших.
Сега ме гледаш тихо,
но знам, че здраво
по земята стъпваш.
Въжето поопърпано
все още ни държи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....