Ключът към щастието
Ключът към щастието,
нима съм го изгубила?
Прерових всички джобове,
и нищо не открих,
а помня беше във очите ми.
Помня беше във ръцете ми.
Носих го в сърцето си.
Къде, кога съм го изгубила?
Щастието, което
във вените преливаше,
пулсираше в сърцето.
Мислех си, че ми е даденост
и винаги ще ми принадлежи.
Лекомислено го разпилях.
Разпъвах те на кръст
и раждах болка.
Скачах като дива котка
и драсках с остри нокти.
Преболедува ме,
крилете ти прекърших.
Сега ме гледаш тихо,
но знам, че здраво
по земята стъпваш.
Въжето поопърпано
все още ни държи.
нима съм го изгубила?
Прерових всички джобове,
и нищо не открих,
а помня беше във очите ми.
Помня беше във ръцете ми.
Носих го в сърцето си.
Къде, кога съм го изгубила?
Щастието, което
във вените преливаше,
пулсираше в сърцето.
Мислех си, че ми е даденост
и винаги ще ми принадлежи.
Лекомислено го разпилях.
Разпъвах те на кръст
и раждах болка.
Скачах като дива котка
и драсках с остри нокти.
Преболедува ме,
крилете ти прекърших.
Сега ме гледаш тихо,
но знам, че здраво
по земята стъпваш.
Въжето поопърпано
все още ни държи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
