Sep 17, 2005, 6:58 PM

Ключът към щастието 

  Poetry
1013 0 5
Ключът към щастието,
нима съм го изгубила?
Прерових всички джобове,
и нищо не открих, 
а помня беше във очите ми.
Помня беше във ръцете ми.
Носих го в сърцето си.
Къде, кога съм го изгубила?
Щастието, което
във вените преливаше,
пулсираше в сърцето.
Мислех си, че ми е даденост
и винаги ще ми принадлежи.
Лекомислено го разпилях.
Разпъвах те на кръст
и раждах болка.
Скачах като дива котка
и драсках с остри нокти.
Преболедува ме,
крилете ти прекърших.
Сега ме гледаш тихо,
но знам, че здраво
по земята стъпваш.
Въжето поопърпано
все още ни държи.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??