Ключът към щастието, нима съм го изгубила? Прерових всички джобове, и нищо не открих, а помня беше във очите ми. Помня беше във ръцете ми. Носих го в сърцето си. Къде, кога съм го изгубила? Щастието, което във вените преливаше, пулсираше в сърцето. Мислех си, че ми е даденост и винаги ще ми принадлежи. Лекомислено го разпилях. Разпъвах те на кръст и раждах болка. Скачах като дива котка и драсках с остри нокти. Преболедува ме, крилете ти прекърших. Сега ме гледаш тихо, но знам, че здраво по земята стъпваш. Въжето поопърпано все още ни държи.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.