27 авг. 2019 г., 09:17

Кметица

846 3 6

Не ща ти ни ремонтите „големи“ –

такива са, но само по цени.

С обществени поръчки нагласени,

раздадени на близки чрез „игри“. *

 

Не ща ти Графа с перки на акули,

ни плочките с отчупени ъгли.

Ти хората до шушка ги обрули,

но с думи благоверни и добри.

 

Не ща ти и паветата проклети,

площадките ти „златни“ – за деца.

Кажи ми още колко мезонети,

откраднахте от детските сърца!

 

Че всичко е направено да падне,

в момента щом гаранта изтече.

И струпаното е от ден до пладне,

а в нечии сметки вечно ще тече.

 

Парата е народна, кой му пука,

нали ще режеш нови лента пак.

Е, няма да желая ти наслука,

на хората гърбът да им е як.

 

* - далавери

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много актуално! Браво!
  • Пепи ! Благодаря ви за споделените коментари! Нищо не се е променило от Освобождението насам, а няма и как - народопсихология! Поздрави, Приятели!
  • Актуално и навременно.Удряща в целта социална сатира.
    Поздрав!
  • Жалко. Изгубено доверие и разрушени надежди... Хубав стих за отношението и позицията, Дани!
  • Кметове, кметици или други политици
    борещи се за кокала,
    за да лапат от паницата народна,
    те предателите на родината ни и на народа...
    Тежко на нашите деца, които дълговете
    ще трябва те да връщат,
    дълговете взети от "ГЛАВАТА"
    Да казал си го е някога народът,
    че рибата от главата се вмирисва...
    Не е ли тъй и с нашата държава....?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...