24 мая 2022 г., 18:57

Книжовността крила е за орлите

1.2K 4 17

Дали сте осъзнали вий приживе 

каква благочестива дан сте дали 

на българите? Как умът от сиво 

е разцъфтял след буквите скрижали? 

 

Един живот човешки не достига

заслугата вековна да усети,

дори когато в него взор не вдигат 

от листа прозаици и поети.

 

Славянството в Европа ви почита, 

пред светите ви мощи днес се моли,

затуй, че подарихте чрез очите

одежди за ума - отроче голо.

 

Книжовността крила е за орлите.

Със нея се достигат висините.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, мила Бени! Направи ме щастлива с думите си!
  • Прекрасен сонет, достоен за Светите братя Кирил и Методий!
    Поздравления, Марийче!
  • Е, нали другото стихотворение е на първо място, няма значение за мен, че това е поизостанало, не се коси, миличка Иржи! Прегръщам те горещо, мила!
  • Ако не бях пропуснала да дам глас, щеше да си на по-предно място и съжалявам, Мария...Два дни ако не вляза в сайта и ми се натрупва много материал за четене, та не се справям и пропускам...Прекрасен стих!
  • Радушен коментар - топъл и подкрепящ! Сърдечно ти благодаря! 🌈

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...