May 24, 2022, 6:57 PM

Книжовността крила е за орлите

1.2K 4 17

Дали сте осъзнали вий приживе 

каква благочестива дан сте дали 

на българите? Как умът от сиво 

е разцъфтял след буквите скрижали? 

 

Един живот човешки не достига

заслугата вековна да усети,

дори когато в него взор не вдигат 

от листа прозаици и поети.

 

Славянството в Европа ви почита, 

пред светите ви мощи днес се моли,

затуй, че подарихте чрез очите

одежди за ума - отроче голо.

 

Книжовността крила е за орлите.

Със нея се достигат висините.

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, мила Бени! Направи ме щастлива с думите си!
  • Прекрасен сонет, достоен за Светите братя Кирил и Методий!
    Поздравления, Марийче!
  • Е, нали другото стихотворение е на първо място, няма значение за мен, че това е поизостанало, не се коси, миличка Иржи! Прегръщам те горещо, мила!
  • Ако не бях пропуснала да дам глас, щеше да си на по-предно място и съжалявам, Мария...Два дни ако не вляза в сайта и ми се натрупва много материал за четене, та не се справям и пропускам...Прекрасен стих!
  • Радушен коментар - топъл и подкрепящ! Сърдечно ти благодаря! 🌈

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...