8 сент. 2009 г., 16:10

Кое е момичето...?

1.1K 0 0

Кое е момичето...?

 

Седя сама на брега на морето,

а до вчера се забавлявах с приятели...

Загубих себе си,

вече не съм тази, която бях.

Не е правилно да се случва,

трябва да разбера коя съм....

Това не е реално...

 

Кое е момичето, което живее моя живот?!

Къде загубих всичко, което ме правеше щастлива?

Защо позволих да забравя коя съм...?

Сега не знам къде съм, защо съм тук...?

Продължавам да се лутам...

 

Не знам защо не мога да открия себе си...

Кое е момичето, което превзе света ми...?

Какво да сторя, за да си върна живота...?

Вече не различавам съня от реалността...

Не е правилно да се случва...!

Трябва да разбера коя съм...!

Това не може да продължава...!

 

Кое е момичето и от къде е?

Защо живее моя живот...?

Къде сбърках? Не мога да открия светлината...

Къде са отговорите на многото въпроси...?

Това не е реално, не е правилно...

 

Продължавам да търся себе си...

Не знам защо, не разбирам как се промених...

Няма как времето да върна...

Истината е, че не съжалявам за това, което бях...

Няма начин да бъда същата...

Какво да сторя да си върна живота...?

Моят живот...

 

Това няма да продължава така, не може...

Искам си приятелите и всичко мое...

Искам чувствата си обратно...

Не! Не съжалявам за онова, което бях!

Искам си моят свят...!

 

Защо е толкова трудно...?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...