Sep 8, 2009, 4:10 PM

Кое е момичето...?

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Кое е момичето...?

 

Седя сама на брега на морето,

а до вчера се забавлявах с приятели...

Загубих себе си,

вече не съм тази, която бях.

Не е правилно да се случва,

трябва да разбера коя съм....

Това не е реално...

 

Кое е момичето, което живее моя живот?!

Къде загубих всичко, което ме правеше щастлива?

Защо позволих да забравя коя съм...?

Сега не знам къде съм, защо съм тук...?

Продължавам да се лутам...

 

Не знам защо не мога да открия себе си...

Кое е момичето, което превзе света ми...?

Какво да сторя, за да си върна живота...?

Вече не различавам съня от реалността...

Не е правилно да се случва...!

Трябва да разбера коя съм...!

Това не може да продължава...!

 

Кое е момичето и от къде е?

Защо живее моя живот...?

Къде сбърках? Не мога да открия светлината...

Къде са отговорите на многото въпроси...?

Това не е реално, не е правилно...

 

Продължавам да търся себе си...

Не знам защо, не разбирам как се промених...

Няма как времето да върна...

Истината е, че не съжалявам за това, което бях...

Няма начин да бъда същата...

Какво да сторя да си върна живота...?

Моят живот...

 

Това няма да продължава така, не може...

Искам си приятелите и всичко мое...

Искам чувствата си обратно...

Не! Не съжалявам за онова, което бях!

Искам си моят свят...!

 

Защо е толкова трудно...?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...