Кофти дрога

Не виждаш нищо вече ти, 
замъглен от поредната си доза ти.

„Какво те кара да го правиш?
И защо, дявол да те вземе, все се унижаваш?”
„Как да ти кажа, приятелко любима,
че вече всичко си замина.”

Да разбера аз не мога
и с уплаха се вглеждам в поредната ти дрога.
Виждам как светът ти се срива
като постройка крива.
Как се унижаваш
и как винаги се предаваш.
Стане ли трудно – винаги бягаш,
стане ли лесно – ръце протягаш.
Бавно ти се унасяш
и в измерение друго се пренасяш.

„Спри! Моля те, спри!”
Сърцето ми бавно тупти ли, тупти.
Моля се, жалвам се, за тебе грях ме е…

„Нищо след себе си не оставаш!”
А ти ме гледаш насмешливо и яко се ебаваш.
Животът е като война – разбиваш и парираш.
Жалко, ти първи ще дезертираш.

Животът гаден ти предложи утеха,
макар и война, ти свали и последната защитна дреха.
Потърси защита във белия прах
и каза, че това не е грях.
Каква лъжа, каква измама,
вече си с различна премяна.

И така смъртта си дойде,
протягайки кльощавите си смъртоносни ръце.
Обви се като змия отровна около теб,
готова да отмъкне и последната капка живот.

Бавно сърцето ти спира
и ето че всичко във теб умира.
Очите ти, някога красиви,
станаха вече сиви.
Кожата ти грапава бе някога нежна,
сега е просто ледено студена.
Клепачи уморени затваряш
и дъх последен ми даваш.

Съжалявам, но аз живота не напускам.
Аз като теб няма да дезертирам.
Аз живот като твоя не искам
и врати след себе си тежки ще блъскам.