Кога ще ме обичаш ти?

Когато склерите ми помътнеят? 

И в лунен лъч, откъснат се превърна -

В залеза на посребрени струни.

Когато е безпомощна нощта

И в утрото звезди не шепнат

Онез магически неща,

В които само влюбените вярват. 

Или когато разбулила нощта, 

Луната гола ще заплаща, 

Греховната мечта 

На всеки изгрев, изпречил се насреща.

Тогава ли ще ме обичаш ти?

Тогава ли ще бъде твоята утеха?

Когато хиляди звезди, слънца

Угаснали са -

За да светиш...