23 мая 2010 г., 23:50

Кога 

  Поэзия » Другая
584 0 1

Останах вече аз без сили
да ти кажа толкова неща.
Дори да минат и години
пак ще тъна в тишина.

Дните ще изтичат,
пак един след друг ще преминават.
А душата ми във мрака пак самотна ще се свлича
и ще търси светлина, за да остане.

Кажи, небе, защо е толкоз тихо тук
и защо е тъмно пак около мен?
Защо крещя, а дори не чувам звук
и песента отвътре пак е в плен?

Кога ще бъда себе си, море?
Къде е този бряг за мен?
Ще летя ли във безкрайното небе,
или ще бродя в тишината уморен?

© Станислав Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е! От него лъха умора, разочарование, безсилие. Според мен едно стихотворение е добро, когато успее да предаде на читателя емоциите, които носи.
Предложения
: ??:??