Кога
Останах вече аз без сили
да ти кажа толкова неща.
Дори да минат и години
пак ще тъна в тишина.
Дните ще изтичат,
пак един след друг ще преминават.
А душата ми във мрака пак самотна ще се свлича
и ще търси светлина, за да остане.
Кажи, небе, защо е толкоз тихо тук
и защо е тъмно пак около мен?
Защо крещя, а дори не чувам звук
и песента отвътре пак е в плен?
Кога ще бъда себе си, море?
Къде е този бряг за мен?
Ще летя ли във безкрайното небе,
или ще бродя в тишината уморен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Георгиев Всички права запазени
