Fire_Angel_87 (Станислав Георгиев)
60 16
May 23, 2010, 11:50 PM

Кога 

  Poetry » Other
695 0 1

Останах вече аз без сили
да ти кажа толкова неща.
Дори да минат и години
пак ще тъна в тишина.

Дните ще изтичат,
пак един след друг ще преминават.
А душата ми във мрака пак самотна ще се свлича
и ще търси светлина, за да остане.

Кажи, небе, защо е толкоз тихо тук
и защо е тъмно пак около мен?
Защо крещя, а дори не чувам звук
и песента отвътре пак е в плен?

Кога ще бъда себе си, море?
Къде е този бряг за мен?
Ще летя ли във безкрайното небе,
или ще бродя в тишината уморен?

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е! От него лъха умора, разочарование, безсилие. Според мен едно стихотворение е добро, когато успее да предаде на читателя емоциите, които носи.
Random works
: ??:??