Когато замръзне навън свободата,
когато завеят ехидните дни,
когато от страх се покрият лицата
и черният сняг съвестта наводни.

Когато разпятия блудни извикат,
когато светии във грях суетят,
когато зачатия, уродни, бликат
и ъглите, всичките, смърт ни шептят.

Когато на злото отпуснеме края,
когато на свои и чужди делим,
когато земята лелее за рая
и само копнежът лети обозрим.

Когато във спомени пъшкаме, тлеем,
когато вълшебствата трудни са нам,
когато гнева от душата излеем
и с болка нахраним очите, аз знам -

Тогава, едва, дъхът ще пресъхне,
тогава, едва, ще дочака мирът,
тогава, едва, светът ще настръхне
и трескаво всички ще търсиме път.

Тогава ще питаме: "Има ли пролет?",
тогава ще викаме: "Има ли цвят?",
тогава ще търсиме Божия полет
и тежки молитви отвред ще цъфтят.

Тогава в духа ни, от факли запален,
тогава ще грейне покаяна кръв,
тогава от прошка ще бъдем погалени
и с вяра ще гоним живота, със стръв.

* * *
Когато туй, всичкото, стане и нищо
от истина жива не ще ни възпре -
тогава, едва, озарени ще вдишваме
и смъртният съд чак тогава ще спре.



/03.04.2011г./

__________________________
снимка: bulpete.files.wordpress.com