Когато любовта си тръгва,
а ти не можеш да я спреш.
Когато любовта умира,
а ти не можеш с нея да умреш.
Когато искаш да си вятър
и някъде в нощта да отлетиш,
за да забравиш за онази болка,
от която чувстваш, че си жив.
Когато чувствата угасват,
и празни гледат твоите очи,
и безразличие от тях наднича,
и обич вече не личи.
Тогава, знай, ще си отида,
без упреци, без парещи сълзи,
тогава СБОГОМ ще ти кажа,
защото няма да боли.
© Селвихан Кайа Все права защищены