21.08.2009 г., 10:07

Когато

1.4K 0 7


 

Когато любовта си тръгва,

а ти не можеш да я спреш.

Когато любовта умира,
а ти не можеш с нея да умреш.


Когато искаш да си вятър

и някъде в нощта да отлетиш,

за да забравиш за онази болка,

от която чувстваш, че си жив.


Когато чувствата угасват,

и празни гледат твоите очи,

и безразличие от тях наднича,

и обич вече не личи.

 

Тогава, знай, ще си отида,

без упреци, без парещи сълзи,

тогава СБОГОМ ще ти кажа,

защото няма да боли.                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Селвихан Кайа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотно е 6
  • Прекрасен ритъм!!!
    Хубаво пишеш...
  • Шестичка и от мен!Поздрави!
  • "След залеза на всяка обич
    настъпва мрак и тишина,
    след залеза на всяка вяра
    настъпва болка и тъга...
    Когато някой си отива,
    а ти не можеш да го спреш,
    когато видиш, че една любов умира,
    а ти не можеш с нея да умреш..."

    Това е стихът - има и още, и още варианти - докога ще четем преиначени текстове???
  • Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...