Когато любовта си тръгва,
а ти не можеш да я спреш.
Когато любовта умира,
а ти не можеш с нея да умреш.
Когато искаш да си вятър
и някъде в нощта да отлетиш,
за да забравиш за онази болка,
от която чувстваш, че си жив.
Когато чувствата угасват,
и празни гледат твоите очи,
и безразличие от тях наднича,
и обич вече не личи.
Тогава, знай, ще си отида,
без упреци, без парещи сълзи,
тогава СБОГОМ ще ти кажа,
защото няма да боли.
© Селвихан Кайа All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
