Когато любовта си тръгва,
а ти не можеш да я спреш.
Когато любовта умира,
а ти не можеш с нея да умреш.
Когато искаш да си вятър
и някъде в нощта да отлетиш,
за да забравиш за онази болка,
от която чувстваш, че си жив.
Когато чувствата угасват,
и празни гледат твоите очи,
и безразличие от тях наднича,
и обич вече не личи.
Тогава, знай, ще си отида,
без упреци, без парещи сълзи,
тогава СБОГОМ ще ти кажа,
защото няма да боли.
© Селвихан Кайа All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
