Когато любовта си тръгва,
а ти не можеш да я спреш.
Когато любовта умира,
а ти не можеш с нея да умреш.
Когато искаш да си вятър
и някъде в нощта да отлетиш,
за да забравиш за онази болка,
от която чувстваш, че си жив.
Когато чувствата угасват,
и празни гледат твоите очи,
и безразличие от тях наднича,
и обич вече не личи.
Тогава, знай, ще си отида,
без упреци, без парещи сълзи,
тогава СБОГОМ ще ти кажа,
защото няма да боли.
© Селвихан Кайа All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
