nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
20 янв. 2017 г., 10:20

Когато бяхме "ние" 

  Поэзия » Любовная, Другая
433 4 6

Научих се да страдам.
Вече знам,
че мога да се справям със разделите.
И макар да ти се струва, че ще видиш ада,
утехата е в цветното на преживелиците.
В споделяното, в тайнственото заедно,
което няма начин как да си отиде.
В смеха, шегите и игрите палави,
в съучастнически поглед на разбиране.
В останалата топлина от сливане
на кожа, плът, желания, въздишки.
В екстаза на душевното откриване,
в приемане на пълното ти „всичко“.
И вместо да се взираш в празното,
от теб щом някой близък си отиде,
си казваш – липсата не е най-важното.
Остава ценното – когато бяхме „ние“.

 

 

20.01.2014

© Надежда Тошкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??