8 февр. 2007 г., 18:49

Когато чета

673 0 4

Потапям се в море от думи,

в гора от букви търся брод,

катери се по страници ума ми

във търсене на друг живот.

 

Аз бродя по поляни от абзаци

и стъпвам по пътеки-изречения.

Почивам си на препинателните знаци

и търся техните значения.

 

И образи зад думите изникват,

движения зад всеки параграф,

картини като извори избликват,

сякаш щракнати от фотограф.

 

Аз виждам цели филми в тези книги,

които с удоволствие чета

и няма бариери, няма диги

на знанието към света

 

Във други светове аз дишам

когато се потапям в книжнината.

И никой том не е излишен

когато в него виждам

с в е т л и н а т а.

 

Подхождам със любов към всяка книжка,

към всяка възхищение питая

и всяка аз завършвам със въздишка.

Обичам да чета и да мечтая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, отново
  • Много хубав стих!!!

    Продължавай, поздрави
  • Мерси отново. Това стихотворение го писах края на ноември мин. год, но го планирах много преди това. Аз наистина обичам книгите, точно защото те предоставят възможността човек сам да си представя картините в историята и така да развива въображението си(както и речника и духовната и интелектуална култура).
  • Много хубаво стихотворение-много ми харесва! Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...