8 feb 2007, 18:49

Когато чета

  Poesía
674 0 4

Потапям се в море от думи,

в гора от букви търся брод,

катери се по страници ума ми

във търсене на друг живот.

 

Аз бродя по поляни от абзаци

и стъпвам по пътеки-изречения.

Почивам си на препинателните знаци

и търся техните значения.

 

И образи зад думите изникват,

движения зад всеки параграф,

картини като извори избликват,

сякаш щракнати от фотограф.

 

Аз виждам цели филми в тези книги,

които с удоволствие чета

и няма бариери, няма диги

на знанието към света

 

Във други светове аз дишам

когато се потапям в книжнината.

И никой том не е излишен

когато в него виждам

с в е т л и н а т а.

 

Подхождам със любов към всяка книжка,

към всяка възхищение питая

и всяка аз завършвам със въздишка.

Обичам да чета и да мечтая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, отново
  • Много хубав стих!!!

    Продължавай, поздрави
  • Мерси отново. Това стихотворение го писах края на ноември мин. год, но го планирах много преди това. Аз наистина обичам книгите, точно защото те предоставят възможността човек сам да си представя картините в историята и така да развива въображението си(както и речника и духовната и интелектуална култура).
  • Много хубаво стихотворение-много ми харесва! Браво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...