8.02.2007 г., 18:49

Когато чета

671 0 4

Потапям се в море от думи,

в гора от букви търся брод,

катери се по страници ума ми

във търсене на друг живот.

 

Аз бродя по поляни от абзаци

и стъпвам по пътеки-изречения.

Почивам си на препинателните знаци

и търся техните значения.

 

И образи зад думите изникват,

движения зад всеки параграф,

картини като извори избликват,

сякаш щракнати от фотограф.

 

Аз виждам цели филми в тези книги,

които с удоволствие чета

и няма бариери, няма диги

на знанието към света

 

Във други светове аз дишам

когато се потапям в книжнината.

И никой том не е излишен

когато в него виждам

с в е т л и н а т а.

 

Подхождам със любов към всяка книжка,

към всяка възхищение питая

и всяка аз завършвам със въздишка.

Обичам да чета и да мечтая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, отново
  • Много хубав стих!!!

    Продължавай, поздрави
  • Мерси отново. Това стихотворение го писах края на ноември мин. год, но го планирах много преди това. Аз наистина обичам книгите, точно защото те предоставят възможността човек сам да си представя картините в историята и така да развива въображението си(както и речника и духовната и интелектуална култура).
  • Много хубаво стихотворение-много ми харесва! Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...