30 мар. 2008 г., 20:16

Когато чужди сме за всеобщата любов

629 0 1

Изтръпнал бе светът ми от обичане.
И слуха си изгубих от забвение.
В слепота гонех се с бясно тичане,
а немотата бе моето падение...


Търсих се сред други светове
като лист отронен и изгубен.
И намирах се в чужди грехове.
И падах като спомен изнурен...


А пясъкът от древните любови,
дето прокудиха мислите за обич,
тласна ме към една небивала история
и сама остнах, жигосана със бич.


И в мълнии от антични времена,
когато сълзите били са само мит,
намерих себе си в хербарии от листа,
сетне пресуших мечтата от зародиша на вик...


И сега преглъщам чуждите слънца,
и чакам своето да огрее пътя ми напред,
защото твърде много бяха фалшивите лица
сред организиран хаос без подредба или ред...


И сама намерих бялата светиня,
когато в храма Божи тихичко се молих...
Нека изтръпне сега моята молитва,
че клетва за нея не положих...


Нека и греховете бъдат непростими.
Животът сетне ще ме учи на още повече живот.
Всяка болка твърде е ранима,
когато чужди сме за всеобщата любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....