Изтръпнал бе светът ми от обичане.
И слуха си изгубих от забвение.
В слепота гонех се с бясно тичане,
а немотата бе моето падение...
Търсих се сред други светове
като лист отронен и изгубен.
И намирах се в чужди грехове.
И падах като спомен изнурен...
А пясъкът от древните любови,
дето прокудиха мислите за обич,
тласна ме към една небивала история
и сама остнах, жигосана със бич. ...