Когато до разливност те обичам
Когато до разливност те обичам,
преляла в устиетата на сто реки.
Сълзата си немирна в шепа скривам.
Не искам да разбираш, че боли.
И тичам към морето с пълна сила,
за да се утая във две вълни,
с едната да достигна небосклона,
а другата вълна във мен да си.
Тогава усмирена, тихо те обичам.
Звездите нощем ме целуват,
а денем тайният ми зов
ти шепне, ти не ме обичай.
Защото другата за теб съм аз,
вълна, която теб не те пресича.
Със лека нощ не ме приспива твоят глас,
но лека е, когато те сънувам.
Разливам се по теб, като море,
когато скришно ме прегърнеш,
и дълго после буря те зове
със моя глас да ме поискаш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
