Когато до разливност те обичам,
преляла в устиетата на сто реки.
Сълзата си немирна в шепа скривам.
Не искам да разбираш, че боли.
И тичам към морето с пълна сила,
за да се утая във две вълни,
с едната да достигна небосклона,
а другата вълна във мен да си.
Тогава усмирена, тихо те обичам.
Звездите нощем ме целуват,
а денем тайният ми зов
ти шепне, ти не ме обичай. ...