Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
29 dic 2009, 11:28

Когато до разливност те обичам 

  Poesía » De amor
684 0 10

Когато до разливност те обичам,
преляла в устиетата на сто реки.
Сълзата си немирна в шепа скривам.
Не искам да разбираш, че боли.
И тичам към морето с пълна сила,
за да се утая във две вълни,
с едната да достигна небосклона,
а другата вълна във мен да си.
Тогава усмирена, тихо те обичам.
Звездите нощем ме целуват,
а денем тайният ми зов
ти шепне, ти не ме обичай.
Защото другата за теб съм аз,
вълна, която теб не те пресича.
Със лека нощ не ме приспива твоят глас,
но лека е, когато те сънувам.
Разливам се по теб, като море,
когато скришно ме прегърнеш,
и дълго после буря те зове
със моя глас да ме поискаш.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??