1 сент. 2009 г., 10:25

Когато двама се разляхме по брега... 

  Поэзия » Любовная
642 0 1

Със устни от мечти,

с коси от зърно,

в очите с морски дълбини -

опасно те привличам.

 

По кожата ми летният ти дъх

на мънички частици се разхожда,

запалваш ме, изгарям - пухкав мъх,

под пръстите ти зажаднял за обич.

 

По тялото ми - пролетна магия,

играят трепетни вълни,

накарай нежно всеки милиметър

от мен със страст да заблести.

 

И нищо, че е няма тъмнината,

и нищо, че е сляпа любовта -

те помнят нашата забрава,

когато двама се разляхме по брега.

 

 

 

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??