Когато двама се разляхме по брега...
Със устни от мечти,
с коси от зърно,
в очите с морски дълбини -
опасно те привличам.
По кожата ми летният ти дъх
на мънички частици се разхожда,
запалваш ме, изгарям - пухкав мъх,
под пръстите ти зажаднял за обич.
По тялото ми - пролетна магия,
играят трепетни вълни,
накарай нежно всеки милиметър
от мен със страст да заблести.
И нищо, че е няма тъмнината,
и нищо, че е сляпа любовта -
те помнят нашата забрава,
когато двама се разляхме по брега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
