в края на октомври 
златото по пътищата изтича на изток
претопено и размазано
дъждовете неспирно
отмиват истории от устните 
пръстите лепнат
от усилие да събереш всички листа
и всяка улица прилича на тунел
по който нуждата да минеш
прилича на нуждата от споделяне 
желанието ти стихва
намерило убежище другаде
понякога се крие между пейките
понякога зад дебелите дървета
често обикаля последните улици на есента
по които тя минава преди да си тръгне съвсем
гледа в надрасканите прозорци
влиза през открехнатите врати
и се настанява на масата до самотата на стопаните
които есента е направила тъжни
заслушва се в сърцата им
и наранено от болката която чува
избира да скита по пътищата
за да изтече на изток когато октомври си отиде съвсем