11 окт. 2020 г., 12:17

Когато гаргите заграчиха

668 1 3

Когато гаргите заграчиха -

градът гробовно замълча.

Нощта се спусна…

И гаргите си мислеха, че грачещи -

греховете ще превърнат във права.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оригинално! Поздрав!
  • Това е обичайното мислене на гаргите и дори не подозират, че мислите им се прожектират в ефира
  • Кратка многопластова поезия! Почувствах творбата като илюстрация на времето днес в световен мащаб. Но и провокираща личен размисъл за адекватно участие в сегашните събития.
    „Нощта се спусна …” Това няма да е безкраен процес.
    А финалът цели в десетката! Адмирации, Явор!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...