Когато и ти
Когато и ти си отидеш,
кой ще разрошва косите ми?
Когато по-красив бряг видиш,
кой ще гали лицето ми?
Когато от мен си заминеш,
кой ще целува устните ми?
Когато към друг свят поемеш,
кой ще търси моя в очите ми?...
Когато за последно пристъпиш прага ми,
не знам дали ще ме боли.
Но знам, че Тишината ще почука на вратата.
На дивана ще седнем
с тази стара позната.
И за нещо ще беседваме,
с чаша вино в ръката.
Ще запалим свещи,
за да видим Тъмнината
и ароматни клечки -
да посрещнем и Тъгата.
Тъмнината ще погали лицето ми.
Тишината ще целуне устните ми.
А Тъгата ще потъне в очите ми.
И няма да съм сама вече.
Само Вятърът, разпилял косите ми,
отвън във клоните ще плаче...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Все права защищены
