Когато и ти
Когато и ти си отидеш,
кой ще разрошва косите ми?
Когато по-красив бряг видиш,
кой ще гали лицето ми?
Когато от мен си заминеш,
кой ще целува устните ми?
Когато към друг свят поемеш,
кой ще търси моя в очите ми?...
Когато за последно пристъпиш прага ми,
не знам дали ще ме боли.
Но знам, че Тишината ще почука на вратата.
На дивана ще седнем
с тази стара позната.
И за нещо ще беседваме,
с чаша вино в ръката.
Ще запалим свещи,
за да видим Тъмнината
и ароматни клечки -
да посрещнем и Тъгата.
Тъмнината ще погали лицето ми.
Тишината ще целуне устните ми.
А Тъгата ще потъне в очите ми.
И няма да съм сама вече.
Само Вятърът, разпилял косите ми,
отвън във клоните ще плаче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
