7 nov 2009, 18:17

Когато и ти 

  Poesía » De amor
1962 0 13

Когато и ти си отидеш,

кой ще разрошва косите ми?

Когато по-красив бряг видиш,

кой ще гали лицето ми?

Когато от мен си заминеш,

кой ще целува устните ми?

Когато към друг свят поемеш,

кой ще търси моя в очите ми?...

 

Когато за последно пристъпиш прага ми,

не знам дали ще ме боли.

 

Но знам, че Тишината ще почука на вратата.

На дивана ще седнем

с тази стара позната.

И за нещо ще беседваме,

с чаша вино в ръката.

 

Ще запалим свещи,

за да видим Тъмнината

и ароматни клечки -

да посрещнем и Тъгата.

 

Тъмнината ще погали лицето ми.

 

Тишината ще целуне устните ми.

 

А Тъгата ще потъне в очите ми.

 

И няма да съм сама вече.

Само Вятърът, разпилял косите ми,

отвън във клоните ще плаче...

 

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??