Всеки път, когато решиш от мен да избягаш,

ще се връщаш със празни очи -

не срещнали никъде обич,

потъмнели без слънчеви дни.

Когато залисан от шарени дюни от мене избягаш,

ще се връщаш с пресъхнали устни -

не пили студена водица,

не хапвали сладости вкусни.

Ще се връщаш със дрипава риза, окалян от хорски лъжи,

лъган, заплюван, линчуван,

докато усетиш колко боли.

Застанал на прага със спряло сърце.

Ти знаеш, че може да тупа

докоснато само от моите ръце.

Ще се връщаш, защото написано е във святата Божия книга:

блудници, странстващи, търсещи слабости, тежка вина ги застига!

Връщат се, където се чувстват спокойни.

Заключени, даже там, пак са свободни.

Там, където Господ и обич гради,

не може никой и няма сила такава,

че да го разруши!