Когато казвам
Когато казвам "Извинявай",
не знам дали и наистина ще ми простиш,
раните не заздравяват лесно,
оставят белези те по сърцето,
сякаш са били нанесени по гърба с камшик...
Когато казвам "Прости ми",
дали грешката ми ще заслужи прошка,
нали тя "засяда" като буца в душата,
а после няма как, кой и със какво да я махне,
едвам дишаш (предполагам) от обида и от болка.
Когато казвам "Забрави ме",
аз не искам точно това, разбери ме,
забравата не би ни помогнала за нищо,
нито семейството ни тя ще заздрави,
или пък друго ще помогнем (чуждо) ние да изградим.
Затова ти казвам истината "Искам те!
Обичам те, макар, че често от това ме боли."
А ти стоиш объркан насреща ми
и се чудиш как живота си да променим,
как заедно в света да продължим...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
обаче трябва да разбере дали това я прави щастлива...защото когато те боли пишеш а когато си окей нямаш нужда да се излееш на листа ..следователно най-добрите творби крият най-големите болки...следователно трябва да ни боли за да пишем 