От пъкъла излязох още парещ
и чак до днес месата ми кървят.
А ти опитваш с погледа си жарещ
и с думи да ме палиш, да горя.
Та аз от там дошъл съм, да го знаеш –
с жарава се завивах за да спя.
Събирай съчки, за да осъзнаеш,
че в кладата се чувствам у дома!
© Данаил Таков Все права защищены