28.04.2021 г., 9:26 ч.

Когато кладата е моят дом 

  Поезия
1044 3 9

От пъкъла излязох още парещ

и чак до днес месата ми кървят.

А ти опитваш с погледа си жарещ

и с думи да ме палиш, да горя.

 

Та аз от там дошъл съм, да го знаеш –

с жарава се завивах за да спя.

Събирай съчки, за да осъзнаеш,

че в кладата се чувствам у дома!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??