23 мая 2018 г., 11:45

Когато любовта си тръгва

810 0 0

Когато тръгваш  страшно ме боли!

Раздялата пулсира във гърдите.

Взривени от отсъствие скали

разкъсват неспокойствието на дните.

 

Изригва лава в тъжния ми сън

и някак странно всичко онемява,

а чувствата ми стапят се навън,

попаднали в безчувствена жарава.

 

И вятърът е спрял да ми шепти,

във дим от мъка слънцето се крие,

замръзващ лъч във въздуха трепти

и търси топлина – да се завие.

 

Когато тръгваш  парещо боли!

Пресява времето надежда всяка

и съскащ сняг в душата ми вали.

Във самота потъвам бавно в мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...