23 мая 2018 г., 11:45

Когато любовта си тръгва

809 0 0

Когато тръгваш  страшно ме боли!

Раздялата пулсира във гърдите.

Взривени от отсъствие скали

разкъсват неспокойствието на дните.

 

Изригва лава в тъжния ми сън

и някак странно всичко онемява,

а чувствата ми стапят се навън,

попаднали в безчувствена жарава.

 

И вятърът е спрял да ми шепти,

във дим от мъка слънцето се крие,

замръзващ лъч във въздуха трепти

и търси топлина – да се завие.

 

Когато тръгваш  парещо боли!

Пресява времето надежда всяка

и съскащ сняг в душата ми вали.

Във самота потъвам бавно в мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...