23 мая 2018 г., 11:45

Когато любовта си тръгва

803 0 0

Когато тръгваш  страшно ме боли!

Раздялата пулсира във гърдите.

Взривени от отсъствие скали

разкъсват неспокойствието на дните.

 

Изригва лава в тъжния ми сън

и някак странно всичко онемява,

а чувствата ми стапят се навън,

попаднали в безчувствена жарава.

 

И вятърът е спрял да ми шепти,

във дим от мъка слънцето се крие,

замръзващ лъч във въздуха трепти

и търси топлина – да се завие.

 

Когато тръгваш  парещо боли!

Пресява времето надежда всяка

и съскащ сняг в душата ми вали.

Във самота потъвам бавно в мрака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...