Когато любовта си тръгва
800
0
0
Когато тръгваш страшно ме боли!
Раздялата пулсира във гърдите.
Взривени от отсъствие скали
разкъсват неспокойствието на дните.
Изригва лава в тъжния ми сън
и някак странно всичко онемява,
а чувствата ми стапят се навън,
попаднали в безчувствена жарава.
И вятърът е спрял да ми шепти,
във дим от мъка слънцето се крие,
замръзващ лъч във въздуха трепти
и търси топлина – да се завие.
Когато тръгваш парещо боли!
Пресява времето надежда всяка
и съскащ сняг в душата ми вали.
Във самота потъвам бавно в мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
