Когато тръгваш  страшно ме боли!

Раздялата пулсира във гърдите.

Взривени от отсъствие скали

разкъсват неспокойствието на дните.

Изригва лава в тъжния ми сън

и някак странно всичко онемява,

а чувствата ми стапят се навън,

попаднали в безчувствена жарава.

И вятърът е спрял да ми шепти,

във дим от мъка слънцето се крие,

замръзващ лъч във въздуха трепти

и търси топлина – да се завие.

Когато тръгваш  парещо боли!

Пресява времето надежда всяка

и съскащ сняг в душата ми вали.

Във самота потъвам бавно в мрака.