Когато няма да ме има...
Някога... когато няма да ме има
и когато много те боли,
погледни в безбрежното небесно синьо,
за да видиш моите очи.
Потърси ме в огнения залез -
там слънцето приспивам във нощта...
... във изгрева атлазено безкраен -
когато пък прегръщам ясната луна.
Ще ме видиш при звездите многобройни
да лудувам и разпръсквам звезден прах.
В сънищата ти (кратки, неспокойни)
ще пристигам... и ще те любя в тях.
Вятърът ще бъде мойта ласка,
с водата сутрин ще те целувам всеки ден.
И когато болката ти махна -
за нов живот ще си готов... без мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Паула Петрова Все права защищены
