8 янв. 2010 г., 14:44
Някога... когато няма да ме има
и когато много те боли,
погледни в безбрежното небесно синьо,
за да видиш моите очи.
Потърси ме в огнения залез -
там слънцето приспивам във нощта...
... във изгрева атлазено безкраен -
когато пък прегръщам ясната луна.
Ще ме видиш при звездите многобройни
да лудувам и разпръсквам звезден прах.
В сънищата ти (кратки, неспокойни)
ще пристигам... и ще те любя в тях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация