paula (Паула Петрова) paula (Паула Петрова)
72
Jan 8, 2010, 2:44 PM

Когато няма да ме има...

  Poetry
2.4K 2 12

Някога... когато няма да ме има

и когато много те боли,

погледни в безбрежното небесно синьо,

за да видиш моите очи.

 

Потърси ме в огнения залез -

там слънцето приспивам във нощта...

... във изгрева атлазено безкраен -

когато пък прегръщам ясната луна.

 

Ще ме видиш при звездите многобройни

да лудувам и разпръсквам звезден прах.

В сънищата ти (кратки, неспокойни)

ще пристигам...  и ще те любя в тях.

 

Вятърът ще бъде мойта ласка,

с водата сутрин ще те целувам всеки ден.

И когато болката ти махна -

 за нов живот ще си готов... без мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0