10 нояб. 2008 г., 09:51

Когато няма обич

1K 0 1

Когато няма обич

Тежко е, когато няма обич,

тежко е, когато няма кой да те обича,

жестоко е да обичаш, а да не си обичан.

Това и с мен се случи,

това едничко чувство сърцето

ми е в този миг пленило

като змия, която се увива

увива се и секва ти дъха. Умираш...!

Живееш, а не знаеш за кого;

зовеш, но няма отклик на твоя зов;

страдаш - няма кой да те утеши.

Обичаш, но не си обичан -

боли, мъка цяла те обзема и

трови твоята мъничка душа.

Съжалявам, но това е моята съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...