5 сент. 2023 г., 12:20

Когато обичаш някого така

1K 4 4

 

Има ли край любовта?!
В сърцата ни няма, знам…
Когато обичаш някого така…
Няма как да свърши, да…
О, любов моя, живот мой,
Любими, приятелю мой…
О, свят мой, вселена моя,
Небе мое, мечтание мое…
О, моя друга половина, 
моя сродна душа, сърце…
О, мое огледало и дом,
мое място и хоризонт…
Обичам те от земята до небето,
и така отново до безкрай…
И всички бури през които преминахме,
един на друг сме си сила, лек и мир.
И всичко, което преживяхме,
копнее за още повече…
Когато обичаш някого така,
товарът на света пада от плещите ти.
Когато обичаш някого така,
любовта е лек, но не и за себе си.
Когато обичаш някого така,
не стигат думите и времето.
Когато обичаш някого така,
не се сравнява с нищо друго на света.
Дори със сълзите от болка и щастие,
пролени, когато обичаш някого така.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ники!
  • Много е хубаво, Лили!
  • Благодаря ти, Жени! Радвам се да те видя на моята страничка!
  • "Когато обичаш някого така,
    не стигат думите и времето."
    –––––––––––
    Толкова добре те разбирам... Много хубаво, Лили... и много искрено!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...